Президентът на КНСБ Пламен Димитров даде началото на Деветия конгрес на КНСБ, който се провежда днес и утре. Публикуваме целия текст на словото му:
Уважаеми гости,
Уважаеми делегати,
Скъпи братя и сестри синдикалисти,
Добре дошли на Деветия конгрес на КНСБ!
НЕЗАВИСИМОСТ! Изминаха повече от три десетилетия, откакто на нашия учредителен конгрес спонтанно отекна този възглас. КНСБ се роди, въодушевена от демократичната промяна, но в труден период. Период на икономическа разруха, нищета и мизерни заплати. Бурни времена, протести, стачки, с основна цел – по-високи доходи.
КНСБ пое по своя път, пътят на независимостта, и се превърна в най-успешно реформирания синдикат от Източна Европа. Признание, дадено ни от демократичната световна и европейска синдикална общност, с което днес, ние всички се гордеем. КНСБ е призната от всички държавни институции като незаобиколим фактор в България – със свой принос в прехода към пазарна икономика и социално-икономическото развитие, както и в обновяването на трудовото и социалното законодателство.
Зад нас е един мандат, през който работихме в сложна среда – процес на възстановяване от тежката икономическа рецесия, в която загубихме над 400 хил. работни места. През последните две години България получи покана за членство в ОИСР и влезе в чакалнята на Еврозоната, но в същото време те бяха белязани от безпрецедентната пандемия и политическа криза, огромен ръст на цените на електроенергията, после дойде и войната в Украйна – с огромни човешки трагедии и непредвидими икономически последици и накрая газовата криза.
След повече от година и половина преговори с работодателите и в последствие с Правителството беше договорено Национално тристранно споразумение (юли 2020). В него има важни договорености за политики и мерки за бизнес средата,влизането ни в Еврозоната, ОИСР и Шенген, за енергетиката и Зелената сделка, както и в областта на демографията, образованието, пазара на труда и миграцията, работното време, механизми за МРЗ и действия в сферата на социалната защита. Този тристранен пакт следва да се надгради и развие с новото правителство, като се отчетат управленските приоритети и действия за следващите две и повече години.
Какво свършихме за тези 5 години? Много неща! Аз ще споделя с Вас някои от по-важните ни постижения:
Първо: Доходите: Преди 5 г. тръгнахме от 460 лв. МРЗ с амбицията днес да сме стигнали 800 лв. Е, близо сме. С почти 60% ръст и 710 лв. МРЗ днес и с категоричното намерение да достигнем 760 лв. още през тази година. За СРЗ целта ни е постигната – 1700 лв., около 70%-ен ръст за 5 г. Всичко това показва, че КНСБ има напълно реалистична визия за доходната политика на страната. За съжаление инфлацията отхапа голяма хапка от това увеличение, особено през последните 7-8 месеца. За това реалния ръст на заплатите е видимо по-нисък от номиналния. За повишаването на доходите важна роля имаше и създадения от ЕКП по инициатива на КНСБ „Алианс за възходяща конвергенция на заплатите в ЕС” (по време на българското председателство на ЕС през юни 2018 г.) и последвалата проектодиректива за адекватните МРЗ. Това всъщност беше една от най-значимите синдикални инициативи, в чиято реализация продължаваме да участваме активно и сега.
Второ: Политиките на декарбонизация на българската индустрия могат да доведат до риск за конкурентоспособността на българската икономика в краткосрочен и средносрочен план поради значителните разходи за нови инвестиции, произтичащи от Зелената сделка. Създадения по наша инициатива консултативен съвет по Зелената сделка към Министерски съвет така и не заработи, а Института за устойчив преход и развитие в Стара Загора, който трябва да генерира модели за иконочическа трасформация в засегнатите от енергиийния преход региони и изграждане на ниско въглеродна икономика, беше неглижиран.
Трето: В условията на Ковид пандемия КНСБ бе активен участник в разработването и усъвършенстването на мерки за запазване на заетостта и компенсация на доходите. Тук искам да подчертая, че българският модел на мярката 60/40 в известна степен е уникален, защото предоставя двойна защита – на заетостта и на дохода от определен предишен период, при това – в пълен размер. По време на прилагането на тази схема във всичките й периодично усъвършенствани варианти се включиха над 13 000 работодатели и 350 хил. работници и служители.
Четвърто: В сферата на социалното осигуряване още в началото на мандата се наложи да прибегнем до аргументите на силата като не допуснахме първият ден от обезщетението за болест да е за сметка на осигурените лица. През мандата пенсиите растяха по методология, защитавана от КНСБ, а именно чрез нарастване на процента за всяка година осигурителен стаж. Така от 1,1 на четири стъпки този коефициент достигна до 1,35, а средната пенсия от 352 лв. през 2016 г. достигна 547лв. към края на март 2022 г.
Пето: Националната образователна кампания „Моето първо работно място“ на КНСБ, съвместно със Синдиката на българските учители и в партньорство с Министерство на образованието и науката достигна за 11 години до над 330 000 зрелостници и обучи над 18 000 учители, като разшири знанията им за основните трудови и осигурителни права.
Всичко това постигнахме чрез диалог, колективно договаряне, а там където се налагаше с национални и браншови протести.
Уважаеми дами и господа,
Изправени сме пред мащабни глобални предизвикателства, които намират силно отражение и върху социално-икономическия живот вътре в страната.
Светът се сблъска с невиждана досега по своите размери и проявления криза, породена от Ковид-19 пандемията. Нови предизвикателства в глобален и вътрешен план изведе войната в Украйна. Несъмнено те ще имат траен негативен ефект върху политическата сигурност на стария континент, но ще доведат до сериозни икономически и социални последици в държавите членки на ЕС, вкл. и в България.
Глобалният политически, икономически и социален ред никога няма да бъде същият. Икономическите санкции за Русия имат бумерангов ефект и налагат в съкратени срокове да се търсят алтернативни решения по отношение на енергийната независимост, доставката на важни суровини и стоки, което ще промени финансовите и инвестиционни потоци като цяло.
Процесът на принудително скъсяване на веригите на доставки, започнал с развихрянето на Ковид – кризата, може да доведе до известни ползи за европейските периферни икономики в перспектива, но крие много опасности и рискове в средносрочен план, измежду които – забавяне на възстановяването, повишена инфлация и реална възможност от стагфлация.
Около близкия хоризонт за влизане на България в Еврозоната вече се прокрадват известни съмнения за възможностите да изпълним навреме номиналните критерии от Маастрихт, а в периода на подготовка трябва да обърнем сериозно внимание и на реалната конвергенция в доходите.
Дигиталната трансформация и иновациите са важен двигател за бъдещата конкурентоспособност в ЕС. Необходимостта от подобряване и адаптиране на уменията, знанията и компетенциите придобива нарастващо значение, а в това отношение ние изоставаме значително.
Управлението на прехода към нови производства трябва да се основава на принципа на социалната приемливост и осигуряване на достойна компенсация, като се използват ефективно разполагаемите бюджети от Фонда за справедлив преход.
Тук ще отбележа и някои специфични предизвикателства с траен отпечатък върху възможностите за развитие на българската икономика, пазара на труда и жизнения стандарт на населението – демографската криза, дълбоките неравенства, бедността и социалното изключване. Те носят огромен риск за социалния мир и съхраняване на демокрацията.
Наш взаимен и неотменим дълг е да поставим в центъра на политиките борбата с бедността и неравенствата с цел да върнем вярата на хората в справедливостта!
Уважаеми дами и господа,
Посочените предизвикателства очертават три групи стратегически приоритети за България:
Първо: икономическо възстановяване – за справедлив зелен и дигитален преход;
Второ: включващ пазар на труда – с качествени работни места и достойни заплати;
Трето: социална сигурност – чрез общоприети стандарти и финансово стабилни солидарни системи.
Главната ни цел е – след 5 години българите да се радват на жизнен стандарт на ниво поне 70 на сто от този на средния европеец.
Това не е химера – за реализирането на тази цел ще ни е необходим ежегоден ръст от 3 процентни пункта по основния индикатор за кохезия „БВП на глава от населението в СПС“. За много от източноевропейците това постижение вече е факт. Трябва да успеем и ние – с общи усилия, последователни действия и иновативни политики!
Обезпокоени сме обаче от факта, че вече 5 месеца от встъпването си в длъжност редовното правителство няма Управленска програма, действията му са хаотични, най-често в отговор на непосредствения натиск на ежедневно възникващи проблеми и обществени потребности.
Планът за възстановяване и устойчивост беше преработен без задълбочен диалог, а конкретните критични бележки и конструктивни предложения, както на бизнеса, така и на синдикатите бяха оставени без последствия.
Независимо, че приетият Бюджет за 2022 г. е щедър, в него не се намериха средства за увеличение на заплатите на тези, на които правителството плаща с оглед поне на запазване на тяхната покупателна сила. Това трябва да се промени с актуализацията му през второто полугодие.
Тепърва ще се разработват крайно необходимите и обещани от правителството Стратегия по доходите и Енергийна стратегия, което крие сериозни рискове.
Затова сега ще представя пред вас основните акценти от визията на КНСБ за необходимите действия:
Първо: Постигането на по-голяма справедливост в разпределението на дохода би довело до намаляване на социалното напрежение, бедността и неравенствата. В тази връзка нашата цел е да увеличим дела на компенсацията на наетите лица в БВП от 45.5% през 2021 г. до 50% в края на мандата, което значи още около 40-45 млрд. лв. за 5 години да получи труда от общо произведеното, ако реалния ежегоден ръст на БВП е около 5% и годишната инфлация е между 2-3%. Инструментите за това са различни.
Естествено през механизма на колективното договаряне на отраслово, браншово и фирмено равнище ще търсим ускорен ежегоден ръст на работните заплати – средно с 12-13% с цел достигане на СРЗ от 3100 лв. през 2027 г.. На национално ниво ще отстояваме предимствено увеличение на МРЗ – средногодишно със 17-18%, въвеждане на 50% долен праг на съотношение спрямо средната работна заплата и достигане нивото на „заплата за издръжка“ още към 2025-2026 г. Така през 2027 г.МРЗ ще трябва да достигне 1700 лв.
КНСБ разработи модел на „заплата за издръжка” (living wage). През следващите години той ще бъде обогатен и развит, с оглед приложимостта му на фирмен, регионален и секторен принцип. Възнамеряваме да организираме кампания за популяризиране на „заплатата за издръжка“ и да сформиране Алианс за подкрепа от местни власти, НПО, научни среди, МНК и лоялния български бизнес. КНСБ ще насърчава всички работодатели и компании, плащащи на нивото и над „Националната заплата за издръжка“.
В същото време ще бъдем непримирими към всякакви (открити и прикрити) форми на социален дъмпинг, към опитите за поддържане на т.нар. „разходна конкурентоспособност“ (разбирай – минимизиране на разходите за труд) на българските фирми. КНСБ застава твърдо зад прилагане на принципа „равно заплащане за труд с една и съща стойност“ и практическите действия в тази посока трябва да започнат от поделенията на МНК в България. Иначе ще продължаваме да си приказваме за „възходяща конвергенция на заплатите в ЕС“, а на практика да „дълбаем нови пропасти между Изтока и Запада, Севера и Юга“.
Второ: Когато говорим за адекватна политика по доходите, то естествено трябва да я обвържем и с необходимите промени в данъчната система. Реформите трябва да бъдат насочени към постигане на по-справедливо преразпределяне на публичните средства, намаляване на социално-икономическите неравенства и стимулиране на вътрешното потребление като основен двигател на растежа. За целта предлагаме:
- въвеждане на необлагаем минимум равен на МРЗ за страната;
- въвеждане на 15% данък върху доходите на физическите лица;
- въвеждане на 15% данък върху доходите на юридическите лица;
- намаляване на общата ставка на ДДС на 15%;
Те ще гарантират повече разполагаеми средства у хората с ниски и средни доходи и ще повишат тяхната реална покупателна способност.
Трето: КНСБ ще работи за създаване на бъдеща устойчива индустриална политика, основана на инвестиции в най – добрите налични технологии, така че индустриалните сектори и техните вериги на доставки да станат конкурентноспособни в условията на ниско въглеродна индустрия . Обичайна практика е чуждестранните компании да насочват инвестиции „втора ръка“ към Източна Европа, в следствие на което производителността хронически изостава от тази на водещите производители. Политиката на ЕС трябва да намери адекватни финансови инструменти за стимулиране на водещите индустриални компании да инвестират най-новите си, върхови технологии в новите държави членки и тя може да бъде реализирана още сега – в рамките на дигиталния и зелен преход.
Наша обща отговорност е обаче да не допуснем проявата на тежки социални секторни и регионални последици, които биха дискредитирали иначе добрите идеи и намерения. КНСБ ще продължава да бъде активен участник в създаването на реалистични пътни карти за финансиране, разработването на визия на секторно и фирмено ниво за развитие на работната сила в засегнатите от Зелената сделка региони, като съществена част от Националната стратегия за справедлив преход.
Четвърто: Образованието и обучението са основата за постигане на включващ пазар на труда, динамичен и устойчив икономически растеж. Водещ принцип в сферата на образованието е тясното обвързване на резултатите от ученето с изискванията на пазара на труда. Той следва да бъде заложен в Държавните образователни стандарти за всички професии, с цел насочване на доставчиците на образование и обучение към приоритетни и търсени знания, умения и компетентности, особено дигитални.
Не можем повече да отлагаме въвеждането на Секторни фондове за квалификация и преквалификация, които ще допринесат за обвързване на политиките в областта на образованието, обучението и заетостта. Трябва да поемем тази споделена отговорност и приоритетно да насочим финансов ресурс за създаването им в перспективни за икономиката ни сектори.
Пето: КНСБ счита, че са необходими качествени промени във всички сектори на системата за социална защита на България. Динамично протичащите процеси в сферата на труда и заетостта пораждат нови социални рискове, налагат преосмисляне на парадигмата и обуславят базиран на права универсален подход за достъп до социална защита.
Настояваме за ускорено подобряване адекватността на пенсиите за трудова дейност чрез:
А. ежегодно увеличаване приноса на всяка година ефективен осигурителен стаж и постигане на годишен темп на ръст на средната пенсия от около 15%;
Б. премахване на т.нар. „таван на пенсиите“;
В. постигане коефициент на заместване на индивидуалния доход преди пенсионирането от солидарната система (I-ви стълб) на ниво не по-малко от 60-65% от последната работна заплата.
КНСБ ще продължи да настоява правителството да даде законова възможност на синдикатите да поемат грижата както за квалификацията на своите членове, така и за тяхното обезщетение при безработица.
В сферата на социалното подпомагане България се нуждае от консолидиране и кодифициране на законодателството, с оглед да се повиши качеството на закрилата и на предоставяните услуги, а също така – по-ефективно и целенасочено да се използват публичните ресурси.
Искаме адекватно регулиране на проблемите, свързани не само с „енергийната бедност“, но и с правата на гражданите за достъп до питейна вода и вода за битови нужди, както и до другите услуги от обществен интерес. Това не е синдикална прищявка, а цялостно развит принцип в Плана за действие по ЕССП и държавата ни следва да го приложи с подходящия инструментариум.
Шесто: Настояваме за развитие и укрепване на правната система, като предложенията ни са насочени към:
- Привеждане на правото на сдружаване на работниците и служителите по чл. 49 от Конституцията в съответствие с изискванията на 87 Конвенция на МОТ и гарантиране на това право чрез изменения в Конституцията, Наказателния кодекс, Кодекса на труда и Закона за държавния служител.
- Отмяна на действащия ЗУКТС и приемане на нов, съобразен с чл.50 от Конституцията и международните стандарти Закон за упражняване на конституционното право на стачка.
- Обявяване правото на колективно договаряне, информиране и консултиране за конституционни права, вкл. и за държавните служители.
- Определяне на правото на свободно от насилие и дискриминация работно място за конституционно право на работниците и служителите и всички лица, които полагат труд, независимо от формата му.
Седмо: В областта на трудово-правната защита сме решени да сложим край на възможностите за злоупотреба и заобикаляне на закона при прилагането на сумирано отчитане на работното време. Кодексът на труда следва да се приведе в съответствие с Конвенция 1 на МОТ и Директивата относно някои аспекти за организация на работното време, като ограничим неговото въвеждане само за непрекъсваеми производства, дейности и услуги.
Ще търсим нови форми за трудово-правна защита на дигиталния труд. Всички работници, наети чрез платформи, трябва да се ползват с работни стандарти и равно третиране – адекватна правна регулация на тяхната заетост, работно време, социална сигурност и защита. Възнамеряваме, заедно с останалите социални партньори, да работим за въвеждане в България на Европейското рамково споразумение за дигитализация.
Осмо: Усъвършенстването на правната рамка на колективното трудово договаряне с цел отчитане специфичните характеристики на договорния процес в частния и бюджетния сектор, както и покритието с КТД на всички работници, независимо от формата на полагане на труд ще е основен приоритет за нас.
Особено значение придобиват насърчителните действия от страна на държавата за улеснен процес на разпростиране на отрасловите и браншовите колективни договори, с цел достигане в рамките на мандата 70% покритие с КТД във всички сектори, в контекста на Директивата за адекватни МРЗ.
Скъпи братя и сестри,
За да реализираме тези наши програмни намерения, за нас като синдикат предстоят редица важни, иновативни действия във вътрешен организационно-структурен план. По-важните от тях са:
- Изработване на примерен консолидационен модел и пътна карта за консолидация на структурите, които не отговарят на уставните изисквания за статут на основен член. Още преди 15 години Петият Конгрес на КНСБ прие модел за консолидация, който в голяма степен е приложим и днес.
- Изграждане на вътрешна Система за спешна синдикална помощ по модел, който да повиши мотивацията за синдикално членство и защитата на базовите ни синдикални лидери.
- Разработване и прилагане на примерен модел с използването на финтех инструменти в процеса на събиране и отчисление на членския внос в синдикалните структури.
- Разработване на модел на дигитална платформа за колективни действия, за консолидиране, представителство и защита на групови и колективни интереси, договорености и споразумения със съответната обвързваща сила.
- Предлагане на индивидуални дигитални решения – ползване на обща експертна методическа подкрепа, достъп на синдикалните членове до дигитална приемна и консултации, практическа информация и придобивки.
- Синдикализация чрез засилена работа „на терен“, прилагане на нови организационни решения и система за дигитално членство като пълноправна форма за представителство и защита на индивидуални права и интереси.
Мащабите на необходимите промени чертаят облика на НОВИЯ СИНДИКАЛИЗЪМ в дигиталното общество. КНСБ трябва така да се позиционира в него, че да гарантира постоянна и сигурна връзка с нашите членове, да предлага компетентни и експертни решения на всички нива на своите структури и не на последно място – да налага нов тип индустриални отношения, основани на предвиждане на риска и превенция на конфликта.
Очакваме от нашите партньори (работодатели и държава) истински, работещ социален диалог. Трябва силна политическа воля, за да преодолеем разделението в нашето общество, крещящата несправедливост и огромните неравенства. Сигналите за това трябва да стигнат до отделния човек, за да бъде той свободен и отговорен в действията си.
Скъпи братя и сестри,
Днес повече от всякога ние сме решени да защитаваме свободата на труда си и солидарността и справедливостта между поколенията и в обществото!
Днес ние издигаме своя глас, за да покажем силата на най- голямата организация в България – нашата КНСБ! Гласът на 300 хил. синдикални членове, гласът на работеща България за достойни доходи и сигурност в труда! Горд съм с всички Вас, горд съм, че съм един от Вас, горд съм с нашата сила и с нашата борба, борба за справедливост!
И ние ще успеем, защото каузата ни е праведна! За нас! За нашите деца! За България!
Откривам деветия Конгрес на КНСБ!