30 конкретни действия и мерки, свързани със справедливия нисковъглероден преход, дигитализацията и заетостта, както и ефективното прилагане на Европейския стълб на социалните права. Това съдържа заключителният документ, приет на проведената днес Национална конференция на КНСБ “Работеща България за бъдещето на труда”. Форумът, организиран в навечерието на Деветия конгрес на конфедерацията, обсъди задълбочено предизвикателствата пред страната, които произтичат от зелената сделка, цифровият преход – дигитализацията и новите форми на заетост, Европейският стълб на социалните права – като инструмент за социален напредък, преодоляването на бедността и социалното изключване.
Конференцията бе открита от президента на КНСБ Пламен Димитров, вицепремиерът Борислав Сандов, генералният секретар на Международната конфедерация на профсъюзите Шарън Бъроу, зам.-генералният секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите Естер Линч, генералният секретар на IndusrtiAll European Trade Union Люк Триангъл. Европейският комисар за иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел поздрави участниците с видеообръщение.
Участие в конференцията взеха и министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков, зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова, евродепутатите Искра Михайлова, Цветелина Пенкова, Атидже Алиева-Вели, Радан Кънев, председателите на парламентарните комисии по енергетика Радослав Рибарски, по електронно управление и информационните технологии Кирил Симеонов, зам.-председателят на комисията по труда, социалната и демографската политика Деница Сачева, лидери на федерации към КНСБ, гости от 23 страни, представляващи синдикални конфедерации.
Нужен е национален план за справедлив зелен и дигитален преход, в който да бъдат комбинирани всички политики и стратегии в околната среда, индустрията, транспорта, селското стопанство – сектори, които ще изпитват много по-силни проблеми, ако не се управляват хоризонтално, подчерта Пламен Димитров в началото на конференцията.
Той напомни, че през следващите 5-7 години България има шанс да усвои 25 млрд. евро по линия на ЕС – планът за възстановяване и устойчивост, оперативните програми. Те дават възможност да направим зеления и дигитален преход наистина справедлив. “Затова настояваме националният план за справедлив преход да включи всички възможни компоненти”, изтъкна Димитров. Най-добрият начин, по думите му, това да се случи е да бъдат обединени усилията на на европейските синдикалисти. За да стане процесът прозрачен и управляем и със средствата да идват нови технологии, трябва в него да участват и представителите на синдикатите. В процеса на преход пък правото на синдикално сдружаване трябва да бъде гарантирано. Ще се противопоставим на всички опити за съкращаване на работни места в този преход, без да сме седнали и да се договорим как да го направим, категоричен бе Димитров.
В дигиталния преход пък трябва има “универсална гаранция за труда”, която да е за всички работници, независимо от договорните им отношения или трудовия им статус. Държим управлението на целия процес да бъде споделено с обществото, подчерта президентът на КНСБ и даде пример, че не знаем какво се случва с изкуствения интелект, докъде е стигнала неговата генерализация.
Димитров подчерта, че основното предизвикателство, освен войната, за България и региона е именно зелената и дигитална трансформация. През 1990 г. България е емитирала 103 тона въглеродни емисии, през 2019 г. – 43 млн. тона. Т.е. дори към 2019 г. страната има с 60% по-малко генерирани емисии.
Към настоящия момент имаме нова задача и цел, която през Плана за възстановяване и устойчивост беше поета – 40% намаление в топло и електроенергетиката към 2026 г. спрямо 2019 г., т.е. още 10 млн. тона емисии за 3 години и половина България да съкрати или да спре да произвежда, изтъкна Димитров. “Бяхме против и продължаваме да имаме сериозни притеснения”, подчерта той.
Изправени сме пред четири огромни кризи, посочи пък генералният секретар на МКП Шарън Бъроу.
Тя отчете криза в здравеопазването, засилена от ковид пандемията. Това показа колко крехък е пазарът на труда, отбеляза Бъроу. По думите ѝ само 40 на сто от хората в света имат сигурна работа, останалите са с несигурни заети места. Колко крехка е световната икономика, показва войната, която наруши доставките на енергийни източници, добави генералният секретар на МКП.
По отношения на климата, до 2030 г. имаме амбициозни цели, но преходът трябва да бъде справедлив и това означава солидарност с бедните държави, убедена е Бъроу. Всеки ще спечели от чистата енергия – всеки отрасъл, всички сектори трябва да се променят, за да стане този преход, отбеляза тя. Преходът от въглища към зелена енергия е изключително важен, в него могат да се отворят работни места, изтъкна генералният секретар на МКП. Енергийната криза заради спирането на доставките на газ извежда на преден план енергийната ефективност и това може да възобнови над 10 на сто работни места, посочи Бъроу.
Този преход трябва да бъде справедлив, за да избегнем кризисните зони и да имаме нов обществен договор, пълна, достойна заетост, подчерта тя. По думите ѝ новите работни места трябва да бъдат екологични, да се защитават основните права, всяко семейство да може да получава минимален доход. Необходима е и социална закрила, която е първи приоритет на нашите организации, имаме нужда от качество на работата, на доходите, искаме бъдещето да бъде приобщаващо, да се включат всички не само в България, но и в международен план, да имаме устойчиви цели, каза Шарън Бъроу.
Брюксел може да е далеч от София, но ние като синдикати знаем какви са ви проблемите и ще продължим да воюваме на ваша страна, всеки трудещ се в България да има бъдеще, каза генералният секретар на IndustriAll European Trade Union Люк Триангъл. Готови сме да преговаряме за закриване на отделни отрасли, но да преговаряме и за откриване на нови, каза още той и посочи, че страната ни трябва да се реиндустриализира с нови технологии. Триангъл бе категоричен, че никой не може да живее с минимална заплата, а у нас е едва 710 лв. Това прави още по-важна директивата за адекватните минимални заплати.
Зам.-генералният секретар на ЕКП Естер Линч акцентира върху скандална директива, която се подготвя. Тя предвижда защита на работодателите срещу стагнация. Товаще означава, че компаниите ще бъдат предпазени от стачки, ако са в затруднено положение. Линч призова за противопоставяне и от страна на българските работници.
Вицепремиерът по климатичните промени и министър на околната среда и водите Борислав Сандов акцентира върху проблема с липсата на работна ръка и на добре образовани кадри и посочи, че трябва да бъде обърната тази парадигма. Продължава да стои въпросът с дуалното образование, за да може образователната система да работи в синергия на пазара на труда, коментира той.
Сандов посочи, че синдикатите имат ключова роля за успешния диалог. Има нови сектори, които нямат синдикални организации, отбеляза той. Вицепремиерът изрази мнение, че чрез синдикатите се гарантират правата на трудещите.
По време на дискусията за зеления преход той увери, че държавата ще направи всичко възможно да няма ощетени. По думите му териториалните планове за трите въглищни централи ще създадат повече условия за устойчиви работни места. Той коментира, че централите за производство и енергия могат да продължат да съществуват, но с други енергийни суровини. Големият завод за батерии ще изисква нов голям брой заети лица, посочи министърът.
Предвижда се преквалифициране на работната ръка и установяване на икономическа адаптация. Фокусът върху кръговата икономика също е част от плана, обясни Сандов. Той коментира, че Кюстендил има потенциал за развитие на геотермална енергия и създаването на нова индустриална нискоемисионна зона.
През следващите години се очаква производителите на електрическа енергия от въглища да се изправят пред значителни предизвикателства, но в сегашната ситуация сигурността на доставките измества целите на зеления преход в значителна степен, държавите се обръщат към своите независими източници, подчерта председателят на парламентарната комисия по енергетика Радослав Рибарски.
Председателят на Федерацията на независимите синдикати на миньорите Валентин Вълчев напомни позицията на федерацията, че е необходим справедлив преход, който не унищожава работни места. Социалните измерения на прехода трябва да бъдат изведени като национален приоритет, да се борим за запазване на работните места, да не се допуска загуба на доходи, каза той.
Конференцията постави фокус и върху темата за доходите и Европейският стълб на социалните права. Акцентирано бе върху важността на директивата за за адекватни минимални заплати в ЕС и Директивата за равно и прозрачно заплащане между мъжете и жените. Сред предложенията на КНСБ, посочени в заключителния документ, са стриктното прилагане на принципа „Равно заплащане за труд с една и съща стойност“, като освен за преодоляване на полово обусловените различия, особен акцент се постави върху справедливото заплащането на труда в поделенията на мултинационалните компании (МНК), локализирани в България. Държавата трябва да предприеме необходимите координирани политики по минималните доходи от труд, контрибутивните обезщетения и социалните трансфери в семействата и домакинствата, за да се сведе до минимум дела на „нископлатените работници“ и контингента на „работещите бедни“, настоява още КНСБ.
Чрез актуализацията на бюджета в средата на годината ще отговорим на новите нужди, приоритети и рискове, произлезли от усложнената международна обстановка, коментира по време на конференцията министърът на труда Георги Гьоков. Той посочи, че предстои осъвременяване на пенсиите. Ще има и мерки за подобряване на устойчивостта на пенсионната система. На дневен ред е и обсъждането на възможностите за актуализиране на минималната работна заплата, посочи министърът. И обясни, че предстои и подготвянето на нов механизъм за определяне на нейния размер в бъдеще, съобразен с ръста на доходите и икономиката. “Очакваме в тази посока изключително активна подкрепа от страна на КНСБ и разбиране от работодателските организации”, отбеляза той.
Участниците в конференцията обсъдиха и предизвикателствата за работещите и пазара на труда от дигитализацията.
Законодателството в сферата на труда и социалното осигуряване трябва да се адаптира така, че да гарантира на дигиталните работници адекватна защита (задължения, свързани със застраховка, отпуск по болест, стандарти за безопасност на работното място, защита от несправедливо уволнение и дискриминация, минимални заплати и т.н.), настоява КНСБ със заключителния документ. Социалните партньори на различни нива могат и трябва да допринесат за превръщането на дигиталната революция в една успешна трансформация за всички европейски граждани и предприятия, като по този начин се укрепи и се гарантира устойчивостта на европейския социален модел. Това означава всички работници да се ползват от свободата на сдружаване и признаване правото на колективно договаряне, като държавата е гарант за спазването на тези права и свободи.
Кирил Симеонов, председател на Комисията по електронно управление и информационните технологии в НС, посочи, че ще инициира кръгла маса в парламента, посветена на темата за справедливата дигитализация и покани присъстващите на нея.
Трябва да се разбере колко е важно работната ръка у нас да придобие дигитални умения за месеци, не за години, каза министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер. По думите му това може да изтласка България в графика на дигитализацията и се отнася за търговци, банкери, учители. В името на създаване на добавена стойност Министерството на иновациите и растежа вижда като своя мисия подобряване на човешкия капитал у нас, подчерта министърът. В следващия програмен период ведомството ще работи за повече финансови възможности за сътрудничество между бизнеса и БАН. Извън това, широкият набор от инструменти, който ще предложим, включва както безвъзмездно финансиране, така и дялово участие в различни форми на предприемачество, отбеляза Лорер.
