Заради високата инфлация всички доходи трябва да бъдат компенсирани още тази година и то с минимум 15%. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на провелия се днес конгрес на Независима синдикална федерация „Култура“.
Пред делегатите от различни сектори на културата – читалища, музеи, галерии, сценични изискуства, библиотеки, той посочи, че КНСБ ще настоява с акутализацията на бюджета минималната заплата да стигне 760 лева и да бъдат увеличени възнагражденията в бюджетната сфера.
През колективното договаряне в много предприятия, включително и в тежката индустрия, вече са постигнати 10-15 процента ръст на заплатите, каза президентът на КНСБ. Пазарът на труда продължава да е силно дефицитен, липсват 250 хил. работници и това е също едно от основанията да сложим нашите искания пред работодателите, каза Димитров. Стимул за вдигане на възнагражденията ще даде и предстоящото влизане в Еврозоната. Там в момента най-ниските доходи са в Латвия, където минималната заплата е 700 евро. В годините преди Прибалтийските страни да въведат еврото там е реализиран двуцифрен ръст на доходите.
От Федерацията повдигнаха въпроса за увеличението на стандартите, което миналата година бе договорено да е с 25% от 2022 г., но все още не е реализирано, както и за напрежението около предвидените с бюджета за тази година 12 млн. лв. за музеи и галерии.
Борис Кучков от Държавна опера-Пловдив засегна проблемите със сумираното изчисляване на работното време, както и липсата на ясна граница до колко часа работодателят може да изпраща служебни имейли и да очаква, че служителят ще отговори. В следващите браншови договори трябва да се въведе работно време на комуникацията със служителите, каза той. Пламен Димитров също коментира проблема със сумираното изчисляване на работното време, който продължава да стои нерешен и все още няма наредба, която да конкретизира промените в Кодекса на труда в тази посока, извоювани след протестна акция и подписка на КНСБ през 2020 г. Конфедерацията настоява сумираното изчисляване да е само в непрекъсваемите производства. Проблемът може да стане повод за социално напрежение, прогнозира Димитров.
Синдикалните лидери в читалищната сфера призоваха усилията да бъдат насочени към постигане на ръст на възнагражденията. Във века на технологиите не можем да си позволим да закупим елементарна техника, каза Нели Михайлова. Тя обясни, че е имало ангажимент за създаване на работна група в Министерството на културата, с която да се подготви промяна в Закона за читалищата, така че да се регламентира финансирането им и какво е участието на общините в него. Това обаче така и не се е случило към момента.
Нищо друго, освен борба, не мога да ви обещая, обърна се в отговор към делегатите Димитров. Той ги запозна с целите в проектопрограмата на КНСБ за следващите 5 години, която ще бъде представена на Деветия конгрес на КНСБ. Той ще се проведе на 10 и 11 май.
По време на конгреса на НСФ „Култура“ досегашният председател Иван Иванов обяви, че няма да се кандидатира за нов мандат. Иванов бе начело на федерацията повече от 32 години и е един от създателите и на КНСБ. Пламен Димитров му благодари за отдадената работа.
