Две трети от българските работници получават заплата, по-ниска от средната за страната, а само една трета равна или по-висока от нея. Това е една изкривена структура на икономиката и пазара на труда.
Това каза днес президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на среща с делегатите на 9-ия Конгрес на конфедерацията (10-11 май 2022 г.) от Русе, Велико Търново, Габрово, Разград и Търговище, а домакин бе РС Русе. На срещата присъстваха областните координатори и членове от регионалните съвети в петте областни града.
Директорът на ИССИ Любослав Костов, националните секретари Огнян Атанасов, Тодор Капитанов и Даниела Алексиева презентираха постиженията на синдиката през изминалия мандат, както и предизвикателствата, приоритетите и целите пред КНСБ с хоризонт 2022-2027 година.
Пламен Димитров коментира управлението на правителството, като даде положителна оценка за дейности в социалната и икономическата сфери – мярката 60/40, противоепидемичните мерки, социалното подпомагане, новоподписания КТД в здравеопзаването, който дава добри отправни точки и др. Недобрите политики на кабинета „Петков“ обаче доведоха до спад в доверието към правителството. „58% не вярват на това правителство. За 4 месеца то не успя да създаде програма за управление“, каза президентът на конфедерацията. Три от четирите партии в коалицията предложиха необлагаем минимум, равен на МРЗ, в предизборните си програми . Но в бюджета за 2022 година отново не не беше заложен. Липсва политика по доходите, допълни Димитров. Той даде пример и с рокадите в управлението на БДЖ и отказът от изплащане на изработеното на служителите от „Автомагистрали Черно море“ АД-Шумен като допълнителни аргументи за нестабилността и противоречията в управлението.
Любослав Костов повдигна темата за данъчната реформа и предложенията на КНСБ за 15-процентна ставка на ДДС, данък общ доход и корпоративен налог. „Във всички страни от ЕС има необлагаем минимум“, заяви той. Директорът на ИССИ подчерта, че е важно, особено в период на криза, да бъде премахнат тавана от 40% преразпределение от БВП за публични средства. По отношение на пазара на труда главният икономист на конфедерацията каза, че безработицата у нас е рекордно ниска и че няма основание цената на труда да е ниска. Същевременно е необходимо поддържането на устойчива заетост чрез квалификация и преквалификация на работниците, както и гъвкави финансови механизми за обучение. „Технологичният процес се случва много по-бързо от институционалната реакция на този процес“, завърши Костов.
Предизвикателствата, породени от зеления преход, представи Огнян Атанасов. Обезпечаването на енергийната сигурност на страната е ключов проблем, каза той. Изключително притеснителна е точката от Националния план за възстановяване и устойчивост, според която до 2026 година България трябва да намали въглеродните си емисии с 40% спрямо 2019 г. Това би довело до прибързаното затваряне на 2-3 големи теца. Освен липсата на сигурност за работниците, следствие от това е и невъзможността за създаването на алтернативни източници на електрическа енергия, които да компенсират липсата на производство от въглищни мощности. Националният секретар по безопасност и здраве при работа и екология заяви също, че КНСБ ще настоява за задължителното и отговорно договаряне на БЗР в КТД.
Тодор Капитанов представи целите на конфедерацията по отношение на правната закрила на труда – постигането на ефективно договаряне по браншове и по общини, навлизането в нови сектори и договарянето в контекста на зелен и дигитален преход. Той постави проблема за задържането в брая на подписаните КТД през последните пет години. „Наша отговорност е да се погрижим броят да се увеличава“, заяви Капитанов и уточни, че цел на синдиката за предстоящия петгодишен мандат е постигането на 80% покритие на наетите с КТД в различните сектори. Той уточни, че това може да бъде постигнато с помощта на Директивата за адекватни и справедливи МРЗ и насърчаване на КТД.
Националният секретар по организационно развитие, комуникация и координация Даниела Алексиева определи като приоритетно развитието на стартирали през последните пет години кампании. Форум „Работеща България“ – кампания, насочена към нечленуващите в синдиката самонаети лица и такива от свободни професии, е подходящ инструмент за синдикализирането и на работниците от тези сфери. Приоритет е и продължаването на кампаниите „Сивото убива“, чиято основна цел е ограничаването и превенцията на недекларираната заетост, и на „Бъди ИНФО“, чрез която фирмите биват запознати със системите за информиране и консултиране към и от работниците, а самите служители получават знания за правата си.
Областните координатори Боянка Димитрова, Грациела Ранкова, Иванина Янкова, Николай Дяков и Росица Йонкова дадоха своето мнение по въпроси, свързани с организационното развитие на конфедерацията, доходите на местно и национално ниво, текущи проблеми и др. Делегати се включиха в дискусии относно плана за възстановяване и устойчивост, минималните работни заплати и евентуалната реакция на синдиката при сценарий, в който МРЗ не бъде увеличена на 760 лева от 1 юли 2022 година.