Основната причина да настояваме за ратифицирането на Конвенция 154 на МОТ е произтичащото от нея задължение на държавата да насърчава колективното трудово договаряне. Именно това е същественото, което липсва в българското законодателството към настоящия момент.
Това каза днес президентът на КНСБ на конференция, посветена на тенденциите и начините за правилно и своевременно ратифициране на Конвенция 154 на МОТ относно насърчаването на колективното договаряне и необходимостта от нейното ратифициране. Вицепрезидентът Чавдар Христов и националните секретари Величка Микова и Николай Недев представиха предмета на Конвенцията, очакваните ефекти от нея и текущото състояние на националното законодателство в сферата.
На форума присъстваха представителят на Българската стопанска камара и член на Комисията по трудово законодателство към НСТС Жасмина Саръиванова, както и Славка Радева от Дирекция „Трудово право“ към Министерството на труда и социалната политика.
„Конвенцията ясно регламентира, че нормите в нея водят до насърчаване на договарянето. Това минава през конкретни механизми – изискване към субектите на договаряне да провеждат добросъвестни и ефективни преговори, оптимални срокове за приключване на преговорите и други. Това са част от липсващите към момента правни норми, които конвенцията предполага и евентуалното ѝ ратифициране ще доведе до възможности тези въпроси да бъдат доразвити в правната рамка. Конвенция 154 и съпътстващата я Препоръка 163 за нас са централни. Колективното трудово договаряне насочва усилията на бизнеса в посока, която дава тласък и сила за развитие на предприятията и на икономиката. Дава възможност за защита и представителство на интересите на трудещите се. През КТД работодателят мотивира служителите. Ако това право се упражнява ефективно и бива напълнено със съдържание, то дава сериозни резултати в икономически, социален и обществено-политически план. В обществото се поражда чувство за справедливост, което води до по-добро качество на демокрацията“, каза още Димитров.
И в доклада на МОТ за бъдещето на труда, и в декларацията на организацията от нейната 100-годишнина през 2019 г. колективното трудово договаряне е изведено като основно право. Конвенциите на МОТ 87 и 98, които полагат правото на сдружаване и на колективно договаряне са измежду 8-те фундаментални конвенции на МОТ. Всички те са ратифицирани в България. Въпреки това регулярните наблюдения на КНСБ върху развитието на колективното трудово договаряне доказват, че нормативната правна рамка изостава.
Президентът на КНСБ открои, че е особен случаят в националното законодателство за държавните служители. Това фундаментално право там не е надлежно регулирано. Парадоксално, те са поставени пред коренно различни условия и възможности. А това е в нарушение на европейските правила – Европейската социална харта, Хартата за основните права на ЕС, Европейския стълб за социалните права.
„Нивата, степента и силата на секторното договаряне, както и въпросът за националното договаряне, стоят отворени в българското законодателство“, допълни президентът на конфедерацията.
Ангажиментът за ратификация на Конвенция 154 от средата на юни 2020 г., когато бе подписано националното тристранно споразумение, все още не е изпълнен. Всъщност това е процес, върху който КНСБ работи от 15 години и който бе подплатен от Анализа на конфедерацията за ползите от насърчаване, стимулиране и развитие на колективното трудово договаряне. „Въпросът е как да ратифицираме конвенцията, а не дали, тъй като според националното тристранно споразумение съгласие има“, уточни Пламен Димитров и допълни, че КНСБ вижда ролята на Националния институт за помирение и арбитраж като ключова и за логистичното, и за информационното осигуряване на този процес, като предлага разширяване на НИПА в институт по труда към МТСП с ранг на изпълнителна агенция.
Димитров припомни, че изискване по Директивата за адекватни и справедливи минимални работни заплати покритието на работещите с КТД трябва да е поне 70%. У нас то е 28%. Приемането ѝ ще наложи реални действия между синдикатите и работодателите и подкрепа от държавата.
Чавдар Христов представи предмета и обхвата на Конвенцията и обясни, че според нормите в нея насърчаването на колективното договаряне се случва чрез адаптирани към националните условия мерки. А в контекста на целите стои принципът за добросъвестността на страните по преговорите, които следва да постигнат качествен, обективно възможен и постижим за изпълнение договор. Величка Микова разясни състоянието на националното законодателство по отношение на рамката на изискванията за колективно трудово договаряне и уточни, че ратифицирането на Конвенцията означава тя да стане част от нормативното законодателство. Николай Недев коментира възможните посоки за насърчителните мерки относно националното ни законодателство.
