Кодексът на труда трябва да се съобрази с новите онлайн предизвикателства и да даде още по-детайлна уредба на работата от разстояние. Водена от тази своя позиция КНСБ подкрепи предложение на Министерството на труда и социалната политика за започване на преговори между социалните партньори за сключване на споразумение, което да доведе до промяна в нормите за работа от разстояние.
На 1 март министерството изпрати писмо до социалните партньори в България с покана за стартиране на диалога, на което КНСБ отговори, че е отворена за преговори, смята предложението за своевременно и намира, че то отговоря не само на заложените процедури по двустранни споразумение в Кодекса на труда, но и на европейското законодателство, включително на чл. 152 и чл. 153 от Договора за функциониране на ЕС, както и на Европейското рамково споразумение за работа от разстояние от 2002 г.
Полагането на труд чрез използване на информационни технологии, включително и работата от разстояние, е един от важните приоритети за КНСБ. През последните години конфедерацията направи много конкретни предложения за усъвършенстване режима на дистанционната работа в България.
Промените в Кодекса на труда се налагат особено силно и поради обявяването на извънредното положение и епидемичната обстановка.
В Кодекса на труда следва да се разграничат случаите, в които работата от разстояние може да бъде задължителна и в кои доброволна. Обръщаме специално внимание, че при извънредните обстоятелства, които настъпиха по време на ковид кризата, принципът за доброволна работа от разстояние бе пренебрегнат от законодателството. Не са уредени въпросите, свързани със заплащането на консумативи при дистанционната работа, отговорността на работодателя при трудова злополука и други.
Припомняме, че КНСБ предлага:
- Да се даде възможност в закона за договаряне на месечна еднократна сума („надбавка за домашен офис“) за електричество, отопление и поддръжка, както и наемът за помещението в частното жилище на служителя, което се използва като офис пространство в случаи на принудителен хоумофис.
- Работното пространство у дома създава много предизвикателства, когато става въпрос за безопасна работа и предотвратяване на трудови злополуки, а работодателят, който обикновено носи отговорността за безопасността на служителя, има малко влияние, когато служителят работи от вкъщи. Това се отнася както за общата работна среда, така и за работното време. По принцип работодателят трябва да документира работното време, ако служителят надвишава редовното ежедневно работно време. Обикновено страните се споразумяват, че самият служител прави тези записи от името на работодателя.
- Работата от разстояние е форма на работа, а не форма на работно време. В този смисъл необходимо е КТ и ЗДСл ясно да определят, че при работата от разстояние служителят има задължението да престира трудова функция в рамките на установеното за него работно време.
- Трябва да се гарантира, че повечето работници и служители, които заради Ковид пандемията са преминали в дистанционен режим на работа, ще бъдат подкрепени с адекватно обучение и приобщаващи мерки от една страна и ще бъдат обезпечени с възможност да продължат (поне за определени разумни преходни периоди) да осъществяват своите трудови и обществени функции „на хартия“. За тази цел е необходимо да се създаде в закона специален целеви отпуск за обучение по дигитални умения.
- Нормативната уредба ( КТ и ЗДСл) трябва да отразява и най-новите изисквания на ЕС относно правото на работника за откъсване от работната среда. Той не може да бъде задължаван от работодателя да отговаря на обаждания или на имейли, или по какъвто и да начин да бъде служебно ангажиран извън установеното за него работно време.
Отправеното предложение е съобразено и с т.1.5 от Становище на Икономическия и социален съвет на РБългария от май 2021 г. „Ефекти от прилагането на работата от разстояние.“ КНСБ има готовност да участва в съответните работни групи с цел сключване на споразумение за усъвършенстване на режима на работата от разстояние.